От старите книги - Легенда за Кордицепс

С настъпването на пролетта, местното население на Тибет и Непал, извежда стадата си от якове на височинни пасища. Според легендата, пастирите забелязали, че животните разравят с копита, все още неразтопения сняг, и пасат нещо, след което добивали неимоверна енергия и непрекъснато се сношавали. Хората установили, че това, което ядат яковете, било една необикновена по форма гъба, която растяла от телата на мъртви гъсеници. Смел член на племето опитал, останал много доволен и я препоръчал на другите. Ефектът, и в здравен и в сексуален аспект, бил невероятен. Племето споделило с познати монаси откритието си, те пък с други монаси и скоро славата на кордицепс се понесла над цял Китай. Накрая гъбата се озовала в ръцете на императорските лекари, които я предписали на самия Император. Въздействието й било такова, че веднага била издадена заповед, че кордицепсът може да се употребява само в императорския двор и всеки, който откриел такива гъби, бил задължен със закон да я предава на императорските служители.
В древните текстове са описани няколко необичайни начина за приемане на кордицепс. Според рецептата, гъбата се накисвала в жълто вино, за да се получи тоник, който облекчава болки в слабините и коленете. На болни от рак и сексуално слаби, се препоръчвало да напълнят 8,5 гр. пресен кордицепс, заедно с гъсеницата, в корема на прясно убита мъжка патица, след което се вари на слаб огън. След увирането, гъбите се изваждат, а месото се консумира в продължение на 8-10 дни, докато настъпи оздравяване и има видими резултати.


Влезте в профила си за да дадете отзив.

Коментари